5.12.2011 г., 14:29

Театър

496 0 0

ТЕАТЪР

 

Животът е театър, а ний сме актьори,

в него играем драма или скеч,

мислим си, че сме добри в свойте роли,

а дали  е така? Друг ще каже с скверно слово

или с блага реч.

 

И идва ден. На сцената малка

се качват хора с младежки мечти.

Ти пред техния устрем ще изглеждаш жалка,

да слезеш е време, ти вече го разбери.

 

Те ще поемат главните роли,

ти ще си останеш дребен статист,

признания, награди, слава, о, Боже, как те боли!...

но животът върви млад, напорист.

 

Едни идват, други си отиват -

истината на всеки позната.

Младите от успехите ще се опиват,

а твоята песен ще е вече изпята.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...