Dec 5, 2011, 2:29 PM

Театър

  Poetry
495 0 0

ТЕАТЪР

 

Животът е театър, а ний сме актьори,

в него играем драма или скеч,

мислим си, че сме добри в свойте роли,

а дали  е така? Друг ще каже с скверно слово

или с блага реч.

 

И идва ден. На сцената малка

се качват хора с младежки мечти.

Ти пред техния устрем ще изглеждаш жалка,

да слезеш е време, ти вече го разбери.

 

Те ще поемат главните роли,

ти ще си останеш дребен статист,

признания, награди, слава, о, Боже, как те боли!...

но животът върви млад, напорист.

 

Едни идват, други си отиват -

истината на всеки позната.

Младите от успехите ще се опиват,

а твоята песен ще е вече изпята.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...