Изгубих се във сенки от тревога,

удавих се в море от страх.

И зная вече, аз не мога,

да бъда тази, дето бях.

Сега съм своя сянка бледа,

забравила съм даже да се смея.

И ето, всеки може да погледа

театъра, във който аз живея.

Тук аз съм главната актриса

и пак аз, аз съм режисьора.

Но никой, никой не поиска,

с мен да играе в главна роля.

Това последен монолог е.

Уморих се вече от играта.

Не театър е това, живот е!

Ала на сцената изгубих си душата...