25.05.2015 г., 17:39

"Театър"

780 0 1

Изгубих се във сенки от тревога,

удавих се в море от страх.

И зная вече, аз не мога,

да бъда тази, дето бях.

 

Сега съм своя сянка бледа,

забравила съм даже да се смея.

И ето, всеки може да погледа

театъра, във който аз живея.

 

Тук аз съм главната актриса

и пак аз, аз съм режисьора.

Но никой, никой не поиска,

с мен да играе в главна роля.

 

Това последен монолог е.

Уморих се вече от играта.

Не театър е това, живот е!

Ала на сцената изгубих си душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...