25 may 2015, 17:39

"Театър"

  Poesía
777 0 1

Изгубих се във сенки от тревога,

удавих се в море от страх.

И зная вече, аз не мога,

да бъда тази, дето бях.

 

Сега съм своя сянка бледа,

забравила съм даже да се смея.

И ето, всеки може да погледа

театъра, във който аз живея.

 

Тук аз съм главната актриса

и пак аз, аз съм режисьора.

Но никой, никой не поиска,

с мен да играе в главна роля.

 

Това последен монолог е.

Уморих се вече от играта.

Не театър е това, живот е!

Ала на сцената изгубих си душата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...