17 июл. 2008 г., 10:51

Театър "Тъга" 

  Поэзия
585 0 7

Един подир друг

си отиват актьорите,

тази трупа съвсем оредя,

светят тъжно прожектори,

самотна е сцената,

а декорите...

пребледняха от тежка тъга.

Някой трябва да изиграе ролите

едновременно на

дете

мъж,

и жена!

Няма как, Приятелко!

Виж ме!

Останах сама!

Режисьорът...

и той си тръгна...

- Чакай малко!

(Непозната среброкоса жена)

Гардеробиерка съм...

Една от актрисите

депозира при мен

преди време

една своя

мечта

и изглежда забрави...

- Ще я взема,

вярно чужда е, но...

(от очите ми заваля

уморена усмивка)

Някой ден

(може би!)

ще успея да я осъществя!

Погледнах пакетчето,

имаше надпис:

"Мечта! До поискване!"

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??