17 jul 2008, 10:51

Театър "Тъга"

  Poesía
736 0 7

Един подир друг

си отиват актьорите,

тази трупа съвсем оредя,

светят тъжно прожектори,

самотна е сцената,

а декорите...

пребледняха от тежка тъга.

Някой трябва да изиграе ролите

едновременно на

дете

мъж,

и жена!

Няма как, Приятелко!

Виж ме!

Останах сама!

Режисьорът...

и той си тръгна...

- Чакай малко!

(Непозната среброкоса жена)

Гардеробиерка съм...

Една от актрисите

депозира при мен

преди време

една своя

мечта

и изглежда забрави...

- Ще я взема,

вярно чужда е, но...

(от очите ми заваля

уморена усмивка)

Някой ден

(може би!)

ще успея да я осъществя!

Погледнах пакетчето,

имаше надпис:

"Мечта! До поискване!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...