Театър "Тъга"
Един подир друг
си отиват актьорите,
тази трупа съвсем оредя,
светят тъжно прожектори,
самотна е сцената,
а декорите...
пребледняха от тежка тъга.
Някой трябва да изиграе ролите
едновременно на
дете
мъж,
и жена!
Няма как, Приятелко!
Виж ме!
Останах сама!
Режисьорът...
и той си тръгна...
- Чакай малко!
(Непозната среброкоса жена)
Гардеробиерка съм...
Една от актрисите
депозира при мен
преди време
една своя
мечта
и изглежда забрави...
- Ще я взема,
вярно чужда е, но...
(от очите ми заваля
уморена усмивка)
Някой ден
(може би!)
ще успея да я осъществя!
Погледнах пакетчето,
имаше надпис:
"Мечта! До поискване!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
