13 нояб. 2007 г., 07:51

Теб

916 0 3
Момче, по-бяло от снега,
търся аз в нощта.
Но сън ли си или реалността -
това кога ще разбера?
Падам сама във мрака,
но някой ме държи.
Обръщам се и поглеждам,
че това си ти.
Затварям си очите
и си мисля, че вече си реален,
но когато ги отворя, съм сама
в леглото и разбирам, че е сън.
Излизам аз навън да се разходя,
но отново търся твоите очи
по-прекрасни от нощта.
Но не ги откривам и тичам
в тъмнината към гората.
На колене седя пред езерото,
а кървави сълзи падат от моите очи.
Но някой ме прегръща и сълзите ми обърсва
и видях в нощта, че това си ти, но вече си реален -
по-прекрасен от преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...