13 нояб. 2007 г., 07:51

Теб

920 0 3
Момче, по-бяло от снега,
търся аз в нощта.
Но сън ли си или реалността -
това кога ще разбера?
Падам сама във мрака,
но някой ме държи.
Обръщам се и поглеждам,
че това си ти.
Затварям си очите
и си мисля, че вече си реален,
но когато ги отворя, съм сама
в леглото и разбирам, че е сън.
Излизам аз навън да се разходя,
но отново търся твоите очи
по-прекрасни от нощта.
Но не ги откривам и тичам
в тъмнината към гората.
На колене седя пред езерото,
а кървави сълзи падат от моите очи.
Но някой ме прегръща и сълзите ми обърсва
и видях в нощта, че това си ти, но вече си реален -
по-прекрасен от преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...