13 нояб. 2007 г., 07:51

Теб 

  Поэзия
592 0 3
Момче, по-бяло от снега,
търся аз в нощта.
Но сън ли си или реалността -
това кога ще разбера?
Падам сама във мрака,
но някой ме държи.
Обръщам се и поглеждам,
че това си ти.
Затварям си очите
и си мисля, че вече си реален,
но когато ги отворя, съм сама
в леглото и разбирам, че е сън.
Излизам аз навън да се разходя,
но отново търся твоите очи
по-прекрасни от нощта.
Но не ги откривам и тичам
в тъмнината към гората.
На колене седя пред езерото,
а кървави сълзи падат от моите очи.
Но някой ме прегръща и сълзите ми обърсва
и видях в нощта, че това си ти, но вече си реален -
по-прекрасен от преди.

© Стефи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??