13.11.2007 г., 7:51

Теб

913 0 3
Момче, по-бяло от снега,
търся аз в нощта.
Но сън ли си или реалността -
това кога ще разбера?
Падам сама във мрака,
но някой ме държи.
Обръщам се и поглеждам,
че това си ти.
Затварям си очите
и си мисля, че вече си реален,
но когато ги отворя, съм сама
в леглото и разбирам, че е сън.
Излизам аз навън да се разходя,
но отново търся твоите очи
по-прекрасни от нощта.
Но не ги откривам и тичам
в тъмнината към гората.
На колене седя пред езерото,
а кървави сълзи падат от моите очи.
Но някой ме прегръща и сълзите ми обърсва
и видях в нощта, че това си ти, но вече си реален -
по-прекрасен от преди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...