29 июл. 2008 г., 19:05
Вятърът е
в теб
си...
Дето влиза в тишината и мълчи,
гали недоспалите очи на самотата,
изгаря в огъня съня,
оживява в болката.
Смита зад вратата
забравените думи,
постила легло,
за един -
замръзнал вишнев цвят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация