Тебе всички те търсят, жадуват,
хора чакат те с дни, със години.
Е, аз срещнах те, мислех си - струва
и се питам защо не подмина.
Ако знаех, че идваш на гости,
да изтръгнеш сърцето ми цяло,
аз вратата си щях да залостя,
и да върна часа отначало.
Разпиля ти мечтите ми бързо
и пожари запали в душата,
а сърцето ми бедно завърза
и ме тласна в тъма непозната.
Аз такава любов не съм искал,
от която остана ми рана.
И да литнеш пак някога ниско,
теб не бих се протегнал да хвана.
М. Спасов
© Мартин Спасов Все права защищены