7 дек. 2024 г., 18:10

Тебеширен ден

519 0 7

Рисува слънцето със цветни тебешири

в прозорците, наместо по асфалт.

Разресва се със клонки от чимшири,

а от лъчите капе шоколад.

 

Денят сладни. Виж, сладко от смокини

загаря във небесния котлон.

Ти може по дъгата да преминеш

при мене, на отсрещния балкон.

 

На слънчев лъч ще окача прането

с изпраната ти риза на райе.

А после ще отидем там, където

мечтите ни нашепват във хорей.

 

Ще купим цяла шепа тебешири

и ще поканим слънцето на чай.

С листо от полски бряст ще си посвирим

и ще се черпим със смокинов пай.

 

А после ще рисуваме прозорци –

през тях ще влиза утрото при нас.

Денят, превърнат в храм за миротворци,

от тебеширен прах ще сътвори компас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Фъртунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...