Рисува слънцето със цветни тебешири
в прозорците, наместо по асфалт.
Разресва се със клонки от чимшири,
а от лъчите капе шоколад.
Денят сладни. Виж, сладко от смокини
загаря във небесния котлон.
Ти може по дъгата да преминеш
при мене, на отсрещния балкон.
На слънчев лъч ще окача прането
с изпраната ти риза на райе.
А после ще отидем там, където
мечтите ни нашепват във хорей.
Ще купим цяла шепа тебешири
и ще поканим слънцето на чай.
С листо от полски бряст ще си посвирим
и ще се черпим със смокинов пай.
А после ще рисуваме прозорци –
през тях ще влиза утрото при нас.
Денят, превърнат в храм за миротворци,
от тебеширен прах ще сътвори компас.
© Диана Фъртунова Всички права запазени