7 dic 2024, 18:10

Тебеширен ден

  Poesía » Otra
523 0 7

Рисува слънцето със цветни тебешири

в прозорците, наместо по асфалт.

Разресва се със клонки от чимшири,

а от лъчите капе шоколад.

 

Денят сладни. Виж, сладко от смокини

загаря във небесния котлон.

Ти може по дъгата да преминеш

при мене, на отсрещния балкон.

 

На слънчев лъч ще окача прането

с изпраната ти риза на райе.

А после ще отидем там, където

мечтите ни нашепват във хорей.

 

Ще купим цяла шепа тебешири

и ще поканим слънцето на чай.

С листо от полски бряст ще си посвирим

и ще се черпим със смокинов пай.

 

А после ще рисуваме прозорци –

през тях ще влиза утрото при нас.

Денят, превърнат в храм за миротворци,

от тебеширен прах ще сътвори компас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...