20 авг. 2009 г., 15:54

Тефтерчето

1K 0 17


Прибираш ли се?
Сигурно си уморена.
Аз също.
Днеска беше една - да не казвам.
Само някъде да поседна,
да затворя очи -
колкото да те погледна
и ти, че ме виждаш,
да ми сториш със веждите знак.

Видях го, видях!
Най-мило от всичко видяно!
Градове ни делят, така че не вярвам
друг да го забележи.
А пък аз, както съм седнал,
ей тъй, на коляно,
тоя знак
в тефтерчето си ще го отбележа.

Дано ми олекне.
От проблеми и хора,
и от такива изгубени вечери.
Дано ми олекне най-сетне.
Но, ако пак ми е зле,
казвам ти,
ще захвърля тефтерчето.
Като есенен лист
ще го видиш да пада в нозете ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...