20.08.2009 г., 15:54

Тефтерчето

1K 0 17


Прибираш ли се?
Сигурно си уморена.
Аз също.
Днеска беше една - да не казвам.
Само някъде да поседна,
да затворя очи -
колкото да те погледна
и ти, че ме виждаш,
да ми сториш със веждите знак.

Видях го, видях!
Най-мило от всичко видяно!
Градове ни делят, така че не вярвам
друг да го забележи.
А пък аз, както съм седнал,
ей тъй, на коляно,
тоя знак
в тефтерчето си ще го отбележа.

Дано ми олекне.
От проблеми и хора,
и от такива изгубени вечери.
Дано ми олекне най-сетне.
Но, ако пак ми е зле,
казвам ти,
ще захвърля тефтерчето.
Като есенен лист
ще го видиш да пада в нозете ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...