23 июн. 2010 г., 18:35

Тегота

746 0 0

Тегота

22.06.10г.

 

Напразно лутане в небитието,

радостите - кратки, животът - пълен крах.

Щастието в любовта - отнето,

усещане за самота довежда страх.

Отрони се сълза невръстна,

пресъхна в пустата душа.

Смъртта си пусна жилото и кръшна,

а тялото потрепна и замря.

Страшно е, около мен е черно.

Дали сънувам, без да спя?

Загубва ритъма сърцето бедно,

стоя на пост - във мислите си бдя.

Паралелно на света заможен

се движат безпризорно всякакви дела -

съдби човешки във живота невъзможен,

подхранен гняв в бездушни същества.

И аз съм там - някъде във житието,

спотайвам се, безсмислено е да крещя.

На кой ли пътя му е лесен?!

И всеки край e c тъжна песен увенчан.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...