Тежест на котва

22 июн. 2010 г., 21:53

Поэзия » Другая

734 0 4

Барабанът е кух и не чака сигнал

да се пръсне в сърцето на палката.

Тази ярост мълчи като спяща гора,

тази ярост е глуха и кратка.

Пулсът търси гърди, във които да спре,

приласкал бързината на ритъма.

Бързина на искра, на плашливо дете,

щом протегне ръце за политане.

Ти не удряш кръга, а разцепваш на две

клеветата, че трудно сме дишали.

Кислородът е плът, кислородът дере

със сълза всяко мъртво затишие.

Как ще смачкаш с ръце сътворения звук,

сякаш мачкаш писма без податели.

Яростта те следи с твърдо стиснат юмрук.

Тя е в теб като марш за атака.

Барабанът е в теб, с мощни жили и кръв,

с корен, пуснат до щриха на болката.

Път, без който си сън. Най-реалният път.

Път с безсмъртната тежест на котва.