Тежест на котва
Барабанът е кух и не чака сигнал
да се пръсне в сърцето на палката.
Тази ярост мълчи като спяща гора,
тази ярост е глуха и кратка.
Пулсът търси гърди, във които да спре,
приласкал бързината на ритъма.
Бързина на искра, на плашливо дете,
щом протегне ръце за политане.
Ти не удряш кръга, а разцепваш на две
клеветата, че трудно сме дишали.
Кислородът е плът, кислородът дере
със сълза всяко мъртво затишие.
Как ще смачкаш с ръце сътворения звук,
сякаш мачкаш писма без податели.
Яростта те следи с твърдо стиснат юмрук.
Тя е в теб като марш за атака.
Барабанът е в теб, с мощни жили и кръв,
с корен, пуснат до щриха на болката.
Път, без който си сън. Най-реалният път.
Път с безсмъртната тежест на котва.
© Ружа Матеева All rights reserved.
