Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
1 февр. 2017 г., 16:30

Тежко 

  Поэзия » Другая
357 1 8

Малко облаче.

Иде отдалече. 

Ръси бисерни сълзи –

скрити, непопити от любов. 

 

Видя ги. Бяха много. 

С наведени глави, без усмивки, 

дори насън шепнейки

имена на близки –

майки, деца, любими. 

 

Образи, като от филм –

скъпи и недостижими. 

Плаче сърцето, 

още е там – в селцето. 

 

Остава си българско, 

а езикът се кълчи. 

Чужди думи изрича, 

на чужди хора се врича, 

но кирилицата завещава и я обича! 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??