Тежко
Малко облаче.
Иде отдалече.
Ръси бисерни сълзи –
скрити, непопити от любов.
Видя ги. Бяха много.
С наведени глави, без усмивки,
дори насън шепнейки
имена на близки –
майки, деца, любими.
Образи, като от филм –
скъпи и недостижими.
Плаче сърцето,
още е там – в селцето.
Остава си българско,
а езикът се кълчи.
Чужди думи изрича,
на чужди хора се врича,
но кирилицата завещава и я обича!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
