Тежко

1 feb 2017, 16:30

Poesía » Otra

327 1 8

Малко облаче.

Иде отдалече.

Ръси бисерни сълзи –

скрити, непопити от любов.

Видя ги. Бяха много.

С наведени глави, без усмивки,

дори насън шепнейки

имена на близки –

майки, деца, любими.

Образи, като от филм –

скъпи и недостижими.

Плаче сърцето,

още е там – в селцето.

Остава си българско,

а езикът се кълчи.

Чужди думи изрича,

на чужди хора се врича,

но кирилицата завещава и я обича!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-03T16:40:12+02:00

Малкото облаче носи надежда макар и през сълзи.Харесах
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-02-02T18:13:26+02:00

Твоето облаче е нашата съвест.Измъчена,изтерзана но все още българска.
Затрогващо!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-02T17:15:32+02:00

Твоето облаче и над мен се спря, хареса ми!
aap (Ангел)

2017-02-02T12:41:12+02:00

Хареса ми!Поздрави мила!
Putin (Владимир Владимирович)

2017-02-02T08:17:58+02:00

Поздравления и от мен!
vega666 (Младен Мисана)

2017-02-02T00:24:20+02:00

Поздравление, Васи! Раздвоен е бъгаринът - "Плаче сърцето, още е там – в селцето." Жалко за езика ни - един от най-добрите за поезия. Почти му видяха сметката.
Веси_Еси (Еси)

2017-02-01T22:44:00+02:00

Поздравления за позицията и за стихотворението!
Katriona (Кети Рашева)

2017-02-01T17:29:19+02:00

Поздравления! Да пазим българския език чист!