Малко облаче.
Иде отдалече.
Ръси бисерни сълзи –
скрити, непопити от любов.
Видя ги. Бяха много.
С наведени глави, без усмивки,
дори насън шепнейки
имена на близки –
майки, деца, любими.
Образи, като от филм –
скъпи и недостижими.
Плаче сърцето,
още е там – в селцето.
Остава си българско,
а езикът се кълчи.
Чужди думи изрича,
на чужди хора се врича,
но кирилицата завещава и я обича!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
