29 янв. 2008 г., 20:26

Телефонен разговор

1.1K 0 7
Лягай си да спиш. Нощта е тук.
Хей, защо мълчиш? Не издаваш нито звук.
Обичаш ме, така ли? Да, разбира се, и аз.
Току-виж сме тъй заспали, заедно във този час.
Късно е. Недей мори се.
Пази си силите за утрешния ден.
Виж луната - ей, стопи се.
Спинкай вече и сънувай мен.
Утре пак ще звънна, за да чуя топлия ти глас.
Иска ми се май да те прегърна, но сега ще те оставя аз.
Не плачи, защо си тъй нещастна?
Разделяме се само засега.
Нали знаеш колко си прекрасна.
За мен си като утринна дъга.
Ето, смееш се щастлива.
Радвам се, сега заспивай.
Нали знаеш, тъй си най-красива.
Всеки ден с усмивки ме обливай. :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...