Зориту (Зорница Станчева)
88 89
29 янв. 2008 г., 20:26

Телефонен разговор 

  Поэзия » Любовная
902 0 7
Лягай си да спиш. Нощта е тук.
Хей, защо мълчиш? Не издаваш нито звук.
Обичаш ме, така ли? Да, разбира се, и аз.
Току-виж сме тъй заспали, заедно във този час.
Късно е. Недей мори се.
Пази си силите за утрешния ден.
Виж луната - ей, стопи се.
Спинкай вече и сънувай мен.
Утре пак ще звънна, за да чуя топлия ти глас.
Иска ми се май да те прегърна, но сега ще те оставя аз.
Не плачи, защо си тъй нещастна?
Разделяме се само засега.
Нали знаеш колко си прекрасна.
За мен си като утринна дъга.
Ето, смееш се щастлива.
Радвам се, сега заспивай.
Нали знаеш, тъй си най-красива.
Всеки ден с усмивки ме обливай. :)

© Зорница Станчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??