Лягай си да спиш. Нощта е тук.
Хей, защо мълчиш? Не издаваш нито звук.
Обичаш ме, така ли? Да, разбира се, и аз.
Току-виж сме тъй заспали, заедно във този час.
Късно е. Недей мори се.
Пази си силите за утрешния ден.
Виж луната - ей, стопи се.
Спинкай вече и сънувай мен.
Утре пак ще звънна, за да чуя топлия ти глас.
Иска ми се май да те прегърна, но сега ще те оставя аз.
Не плачи, защо си тъй нещастна?
Разделяме се само засега. ...