Зориту (Зорница Станчева)
88 89
29.01.2008 г., 20:26 ч.

Телефонен разговор 

  Поезия » Любовна
903 0 7
Лягай си да спиш. Нощта е тук.
Хей, защо мълчиш? Не издаваш нито звук.
Обичаш ме, така ли? Да, разбира се, и аз.
Току-виж сме тъй заспали, заедно във този час.
Късно е. Недей мори се.
Пази си силите за утрешния ден.
Виж луната - ей, стопи се.
Спинкай вече и сънувай мен.
Утре пак ще звънна, за да чуя топлия ти глас.
Иска ми се май да те прегърна, но сега ще те оставя аз.
Не плачи, защо си тъй нещастна?
Разделяме се само засега.
Нали знаеш колко си прекрасна.
За мен си като утринна дъга.
Ето, смееш се щастлива.
Радвам се, сега заспивай.
Нали знаеш, тъй си най-красива.
Всеки ден с усмивки ме обливай. :)

© Зорница Станчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??