Jan 29, 2008, 8:26 PM

Телефонен разговор

  Poetry » Love
1.1K 0 7
Лягай си да спиш. Нощта е тук.
Хей, защо мълчиш? Не издаваш нито звук.
Обичаш ме, така ли? Да, разбира се, и аз.
Току-виж сме тъй заспали, заедно във този час.
Късно е. Недей мори се.
Пази си силите за утрешния ден.
Виж луната - ей, стопи се.
Спинкай вече и сънувай мен.
Утре пак ще звънна, за да чуя топлия ти глас.
Иска ми се май да те прегърна, но сега ще те оставя аз.
Не плачи, защо си тъй нещастна?
Разделяме се само засега.
Нали знаеш колко си прекрасна.
За мен си като утринна дъга.
Ето, смееш се щастлива.
Радвам се, сега заспивай.
Нали знаеш, тъй си най-красива.
Всеки ден с усмивки ме обливай. :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...