12 авг. 2009 г., 22:16

Телефонът 

  Поэзия » Любовная
748 0 2
ТЕЛЕФОНЪТ
Телефонът мълчи. Телефонът бръмчи.
Как стоиш онемял? Вцепенил си се цял.
За това ли стоиш? Да ме дразниш ли ти?
Искам сини очи и лазурни вълни
да проблясват чрез теб!
Ала ти, онемял, там седиш.
Вцепенил си се цял.
Глух за мойта любов!
Глух за щастие, зов!
А луната изгрява и душата стопява.
Хей, звездички, навън, спете, спете, насън! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Предложения
: ??:??