11 мая 2012 г., 11:56

Теменужени нощи

1.1K 0 2

 

Когато вечерницата звезда

 се изкачи на небесния свод

 да блести и сгрява света,

до мен достига от горския брод

 ароматът на много цветя.

Между тях разпознавам любим

 аромат на теменуга в нощта.

Той ме докосва и гали самин

 с аромата на твоята ръка .

Тогава съм oт щастие просълзен

 и се потапям в мечта

 да бъда с теб някой ден

 и слънцето трие сълзите ми сутринта -

 тези сълзи с аромат, напоен

 на теб и теменужена красота.


10.05.2012

Този стих е поздрав за всички откровенци, които се отбиват в страницата ми тук.

Направила съм едно малко клипче със мои снимки на теменужки, вдъхновили ме да напиша стиха.

 

http://www.youtube.com/watch?v=S2jEzg4osBU&feature=BFa&list=LLv2Qt4-LJfjj8-aVj_CnjGQ

Сърдечни поздрави и пожелания за щастливо лято!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...