16 авг. 2010 г., 10:13

Теоретично

894 1 7

И какво, ако те заменя със друг?

Нима от твоите стрели по-малко ще боли,

нима сюжетът няма да е твърде груб,

нима в очите ще пресъхнат немите сълзи?

Да кажем, че те заменя със друг!

А няма ли косите ми да боледуват неогряни

и зима да е в мене, вълчи студ

по дланите ми сухи, недохранени?

Да предположим, че те заменя със друг!

Теоретично означава - да загина.

Но може да открия своя юг,

а ти тогава ще си само минало.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На миналите мястото е в миналото. Топлият юг и сам ще те намери...
    Много, много хубав стих!
  • Почувствах,Данда!Прекланям се!БЪДИ!!!
  • Много хубаво пишеш. Удоволствие си за сетивата! Поздравления!
  • "Теоретично означава - да загина.

    Но може да открия своя юг,

    а ти тогава ще си само минало."

    Теория - вселената на практика
    различна като полъха от вятъра
    препълнена със хиляди посоки
    а е една, която значи много...
  • Изживей си докрай чувството, Данда, такива заменки не решават проблемите - знам го от опит. Поздрави за хубавия стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...