14 нояб. 2010 г., 19:07

Терзание

688 0 1

Безумно те желая,
а не му се вижда края,
сърцето ми се къса,
даже стигам до погнуса
от собственото ми терзание.
Цинични са словата,
но завъртяла си ми ти главата,
въртя се в омагьосан кръг,
чувствата ми се преплитат,
нямат никаква посока,
обичам те да кажа искам аз,
но веднага ме хваща страх,
да не би да кажа някаква лъжа,
не искам да те натъжа!
Визията ти е страхотна,
умопомрачителна, невероятна.
Настръхвам, щом те видя,
а погледнеш ли ме ти,
потъвам в пясъци подвижни,
следват чувства хаотични,

желания безкрай,
сякаш ме връхлита ураган,
който вътре в мен вилнее,
а навън слънце грее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Допада ми защото отчасти ми прилича на моят първи опит да създам нещо подобно.Жалко,че не го пазя,но както и да е.В твоя шедьовър виждам отчасти себе си като начинаеща още и ми харесва определено ми харесва!
    Продължавай в същия дух

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...