Безумно те желая,
а не му се вижда края,
сърцето ми се къса,
даже стигам до погнуса
от собственото ми терзание.
Цинични са словата,
но завъртяла си ми ти главата,
въртя се в омагьосан кръг,
чувствата ми се преплитат,
нямат никаква посока,
обичам те да кажа искам аз,
но веднага ме хваща страх,
да не би да кажа някаква лъжа,
не искам да те натъжа!
Визията ти е страхотна,
умопомрачителна, невероятна.
Настръхвам, щом те видя,
а погледнеш ли ме ти,
потъвам в пясъци подвижни,
следват чувства хаотични,

желания безкрай,
сякаш ме връхлита ураган,
който вътре в мен вилнее,
а навън слънце грее.