14.11.2010 г., 19:07

Терзание

686 0 1

Безумно те желая,
а не му се вижда края,
сърцето ми се къса,
даже стигам до погнуса
от собственото ми терзание.
Цинични са словата,
но завъртяла си ми ти главата,
въртя се в омагьосан кръг,
чувствата ми се преплитат,
нямат никаква посока,
обичам те да кажа искам аз,
но веднага ме хваща страх,
да не би да кажа някаква лъжа,
не искам да те натъжа!
Визията ти е страхотна,
умопомрачителна, невероятна.
Настръхвам, щом те видя,
а погледнеш ли ме ти,
потъвам в пясъци подвижни,
следват чувства хаотични,

желания безкрай,
сякаш ме връхлита ураган,
който вътре в мен вилнее,
а навън слънце грее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Допада ми защото отчасти ми прилича на моят първи опит да създам нещо подобно.Жалко,че не го пазя,но както и да е.В твоя шедьовър виждам отчасти себе си като начинаеща още и ми харесва определено ми харесва!
    Продължавай в същия дух

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...