Сиво небе, покрито с черни гарвани.
Като пръсти на вещица докосва ме вятърът.
Ледени капки вцепенявт телата ни.
Пак ще съм аз нещастникът в театъра.
В унисон с времето душата ми мрачна е,
с безцветната кръв на ужаса свой.
(тъкмо засъхва новият слой)
засъхва и мъката в мен - необятна е,
животът - вълнение, смъртта е покой.
Тясно е времето, широко - пространството
- ще усмиря ли гнева си,
ще постигна ли края на моето странстване, ...