Сиво небе, покрито с черни гарвани.
Като пръсти на вещица докосва ме вятърът.
Ледени капки вцепенявт телата ни.
Пак ще съм аз нещастникът в театъра.
В унисон с времето душата ми мрачна е,
с безцветната кръв на ужаса свой.
(тъкмо засъхва новият слой)
засъхва и мъката в мен - необятна е,
животът - вълнение, смъртта е покой.
Тясно е времето, широко - пространството
- ще усмиря ли гнева си,
ще постигна ли края на моето странстване, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up