20 мая 2016 г., 01:58  

...Тетрадката...

653 0 5

 

...Тетрадката...

 

Тя е безкрайна като пространство,
и там е толкова светло, като в дворец.
В нея има съвети и една тайна,
и е изпълнена с песни.

С мастилото и перото на сърцето пишеш
и само в тази тетрадка на живота живееш.

Тетрадката, където пишеш без да пишеш

с думи, където делата пишат любовта...

където приказката..., оказва се истината...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти
  • Хареса ми! Хареса ми! Хареса ми!
    Наистина колко много символика!
    И не само...в тези редове и между тях се крие значението.
    Браво!
  • Благодаря ви!
  • Има особена символика тук различно е, въпреки че образа на тетрадката на пръв поглед е съвсем обикновен. Различно от това, което човек може да си представи и в същото време е нещо толкова близо до нас, нещо повече намира се вътре в нас и ние сякаш го знаем със всяко кътче, но много рядко се замисляме за това. Защото е по - лесно да се мисли за целта, отколкото за смисъла и пътя и това ни кара докато мислим за обикновеното и сложното да забравим да мислим за истинското и същественото, но в нас има и нещо наречено душа, което рано или късно започваме да усещаме като необходимост да живеем. Съгласна съм със Стоян Минев че тя е " сякаш едно друго име на душата". Хареса ми всеки аспект който видях тук в творбата. Хареса ми философията, обичта, приятното усещане, играта на образи, изградената връзка между тетрадката - безкрайността, съкровеността, просветлението, ценността, пълнотата, сърцето , душата, любовта, приказката, истината, единствеността...
    Усещането е уникално!
  • тет-РАД-ката, която РАДва - „tête à tête“ - „тет-а-тет“ - „насаме, респ. - на четири очи“ - (фр.) - сякаш едно друго име на душата

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...