20 may 2016, 1:58  

...Тетрадката...

652 0 5

 

...Тетрадката...

 

Тя е безкрайна като пространство,
и там е толкова светло, като в дворец.
В нея има съвети и една тайна,
и е изпълнена с песни.

С мастилото и перото на сърцето пишеш
и само в тази тетрадка на живота живееш.

Тетрадката, където пишеш без да пишеш

с думи, където делата пишат любовта...

където приказката..., оказва се истината...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти
  • Хареса ми! Хареса ми! Хареса ми!
    Наистина колко много символика!
    И не само...в тези редове и между тях се крие значението.
    Браво!
  • Благодаря ви!
  • Има особена символика тук различно е, въпреки че образа на тетрадката на пръв поглед е съвсем обикновен. Различно от това, което човек може да си представи и в същото време е нещо толкова близо до нас, нещо повече намира се вътре в нас и ние сякаш го знаем със всяко кътче, но много рядко се замисляме за това. Защото е по - лесно да се мисли за целта, отколкото за смисъла и пътя и това ни кара докато мислим за обикновеното и сложното да забравим да мислим за истинското и същественото, но в нас има и нещо наречено душа, което рано или късно започваме да усещаме като необходимост да живеем. Съгласна съм със Стоян Минев че тя е " сякаш едно друго име на душата". Хареса ми всеки аспект който видях тук в творбата. Хареса ми философията, обичта, приятното усещане, играта на образи, изградената връзка между тетрадката - безкрайността, съкровеността, просветлението, ценността, пълнотата, сърцето , душата, любовта, приказката, истината, единствеността...
    Усещането е уникално!
  • тет-РАД-ката, която РАДва - „tête à tête“ - „тет-а-тет“ - „насаме, респ. - на четири очи“ - (фр.) - сякаш едно друго име на душата

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...