20 may 2016, 1:58  

...Тетрадката...

654 0 5

 

...Тетрадката...

 

Тя е безкрайна като пространство,
и там е толкова светло, като в дворец.
В нея има съвети и една тайна,
и е изпълнена с песни.

С мастилото и перото на сърцето пишеш
и само в тази тетрадка на живота живееш.

Тетрадката, където пишеш без да пишеш

с думи, където делата пишат любовта...

където приказката..., оказва се истината...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти
  • Хареса ми! Хареса ми! Хареса ми!
    Наистина колко много символика!
    И не само...в тези редове и между тях се крие значението.
    Браво!
  • Благодаря ви!
  • Има особена символика тук различно е, въпреки че образа на тетрадката на пръв поглед е съвсем обикновен. Различно от това, което човек може да си представи и в същото време е нещо толкова близо до нас, нещо повече намира се вътре в нас и ние сякаш го знаем със всяко кътче, но много рядко се замисляме за това. Защото е по - лесно да се мисли за целта, отколкото за смисъла и пътя и това ни кара докато мислим за обикновеното и сложното да забравим да мислим за истинското и същественото, но в нас има и нещо наречено душа, което рано или късно започваме да усещаме като необходимост да живеем. Съгласна съм със Стоян Минев че тя е " сякаш едно друго име на душата". Хареса ми всеки аспект който видях тук в творбата. Хареса ми философията, обичта, приятното усещане, играта на образи, изградената връзка между тетрадката - безкрайността, съкровеността, просветлението, ценността, пълнотата, сърцето , душата, любовта, приказката, истината, единствеността...
    Усещането е уникално!
  • тет-РАД-ката, която РАДва - „tête à tête“ - „тет-а-тет“ - „насаме, респ. - на четири очи“ - (фр.) - сякаш едно друго име на душата

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...