20.05.2016 г., 1:58 ч.
...Тетрадката...
...Тетрадката...
Тя е безкрайна като пространство,
и там е толкова светло, като в дворец.
В нея има съвети и една тайна,
и е изпълнена с песни.
С мастилото и перото на сърцето пишеш
и само в тази тетрадка на живота живееш.
Тетрадката, където пишеш без да пишеш
с думи, където делата пишат любовта...
където приказката..., оказва се истината...!
© Лили Вълчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти
-
Хареса ми! Хареса ми! Хареса ми!
Наистина колко много символика!
И не само...в тези редове и между тях се крие значението.
Браво! -
Благодаря ви!
-
Има особена символика тук различно е, въпреки че образа на тетрадката на пръв поглед е съвсем обикновен. Различно от това, което човек може да си представи и в същото време е нещо толкова близо до нас, нещо повече намира се вътре в нас и ние сякаш го знаем със всяко кътче, но много рядко се замисляме за това. Защото е по - лесно да се мисли за целта, отколкото за смисъла и пътя и това ни кара докато мислим за обикновеното и сложното да забравим да мислим за истинското и същественото, но в нас има и нещо наречено душа, което рано или късно започваме да усещаме като необходимост да живеем. Съгласна съм със Стоян Минев че тя е " сякаш едно друго име на душата". Хареса ми всеки аспект който видях тук в творбата. Хареса ми философията, обичта, приятното усещане, играта на образи, изградената връзка между тетрадката - безкрайността, съкровеността, просветлението, ценността, пълнотата, сърцето , душата, любовта, приказката, истината, единствеността...
Усещането е уникално! -
тет-РАД-ката, която РАДва - „tête à tête“ - „тет-а-тет“ - „насаме, респ. - на четири очи“ - (фр.) - сякаш едно друго име на душата
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
