Когато някой до теб

е слаб или болен

и има нужда от твойта ръка,

от твоята ласка в деня си безволен,

от твоите още бързи крака ...

ти нямаш никакво право да легнеш,

ти нямаш право да бъдеш без сили,

не можеш да затвориш врата,

да побегнеш.

До теб са твойте обични,

твоите мили.

И дните прииждат по-бавни,

различни от стария ритъм

на твойта походка.

Животът е утро

без сън и разходка,

не чака, не обещава -

само те бута напред.

И какво ти остава:

любов и малко късмет.

Животът вече е твоята дреха -

нямаш право да се умориш

и да спреш,

нямаш право да търсиш утеха,

нямаш право

дори да умреш!