28 янв. 2012 г., 12:28

Тези дрехи днес ги мразя

934 0 1

Тези  дрехи днес ги мразя,
те са толкова ненужни.
Същите са като вчера
и каквито ще са утре.

Като чуждите са също,
нали кроени са с калъп.
За какво са ни и дрехи,
не стига ли еднаква плът?

И произходът един е -
пръст, вода, мъничко ребро.
Поне ребро дели ни
уж на мъж и на жена.

Ще сгрешите със преценка,
че задушава ме това
от толкова еднаквост
да нямам мое си лице.

В същината си роптая
точно срещу слабостта
еднаквото си да признаем.
Колко човешко е това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...