28 янв. 2012 г., 12:28

Тези дрехи днес ги мразя

944 0 1

Тези  дрехи днес ги мразя,
те са толкова ненужни.
Същите са като вчера
и каквито ще са утре.

Като чуждите са също,
нали кроени са с калъп.
За какво са ни и дрехи,
не стига ли еднаква плът?

И произходът един е -
пръст, вода, мъничко ребро.
Поне ребро дели ни
уж на мъж и на жена.

Ще сгрешите със преценка,
че задушава ме това
от толкова еднаквост
да нямам мое си лице.

В същината си роптая
точно срещу слабостта
еднаквото си да признаем.
Колко човешко е това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...