28.01.2012 г., 12:28

Тези дрехи днес ги мразя

933 0 1

Тези  дрехи днес ги мразя,
те са толкова ненужни.
Същите са като вчера
и каквито ще са утре.

Като чуждите са също,
нали кроени са с калъп.
За какво са ни и дрехи,
не стига ли еднаква плът?

И произходът един е -
пръст, вода, мъничко ребро.
Поне ребро дели ни
уж на мъж и на жена.

Ще сгрешите със преценка,
че задушава ме това
от толкова еднаквост
да нямам мое си лице.

В същината си роптая
точно срещу слабостта
еднаквото си да признаем.
Колко човешко е това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...