Jan 28, 2012, 12:28 PM

Тези дрехи днес ги мразя

  Poetry
937 0 1

Тези  дрехи днес ги мразя,
те са толкова ненужни.
Същите са като вчера
и каквито ще са утре.

Като чуждите са също,
нали кроени са с калъп.
За какво са ни и дрехи,
не стига ли еднаква плът?

И произходът един е -
пръст, вода, мъничко ребро.
Поне ребро дели ни
уж на мъж и на жена.

Ще сгрешите със преценка,
че задушава ме това
от толкова еднаквост
да нямам мое си лице.

В същината си роптая
точно срещу слабостта
еднаквото си да признаем.
Колко човешко е това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....