Тези дълбоки очи...
Да, много са красивите жени!
И всяка поотделно - несравнима.
Но малко са дълбоките очи,
които цял живот ума ти взимат...
Тишина... когато буря чакаха в платната!
Слънце... когато дъжд предвкусваха сърцата!
Земя... когато бряг дори не виждат!
Добър съвет, когато ги обиждат!
Постеля бе дланта ми... и почивка.
Усмивка... Всъщност любовта ми бе усмивка.
Попътен вятър! Четирилистна детелина!
Какво обаче, Боже, не достигна?
Те всички си отидоха красиво!
Сбогуването - тежко, мълчаливо.
С какви очи тъгата да надвия -
очи дълбоки мъката не крият!
Който ги е карал да заплачат,
сълзи е събирал с шепи в здрача!
Който ги е карал да будуват -
той всяка нощ за мене е тъгувал!
Никой не разбра обаче, Боже,
сърцето да обича колко много може!
Молбите им горещи аз сега не чувам -
как бих могла на влюбена да се преструвам!
... Да! Много са красивите жени!
И всяка поотделно - несравнима.
Но мои са дълбоките очи,
които в мъжките блестят незабравимо!
И всяка поотделно - несравнима.
Но малко са дълбоките очи,
които цял живот ума ти взимат...
Тишина... когато буря чакаха в платната!
Слънце... когато дъжд предвкусваха сърцата!
Земя... когато бряг дори не виждат!
Добър съвет, когато ги обиждат!
Постеля бе дланта ми... и почивка.
Усмивка... Всъщност любовта ми бе усмивка.
Попътен вятър! Четирилистна детелина!
Какво обаче, Боже, не достигна?
Те всички си отидоха красиво!
Сбогуването - тежко, мълчаливо.
С какви очи тъгата да надвия -
очи дълбоки мъката не крият!
Който ги е карал да заплачат,
сълзи е събирал с шепи в здрача!
Който ги е карал да будуват -
той всяка нощ за мене е тъгувал!
Никой не разбра обаче, Боже,
сърцето да обича колко много може!
Молбите им горещи аз сега не чувам -
как бих могла на влюбена да се преструвам!
... Да! Много са красивите жени!
И всяка поотделно - несравнима.
Но мои са дълбоките очи,
които в мъжките блестят незабравимо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
