28.02.2008 г., 14:50 ч.

Тези дълбоки очи... 

  Поезия » Любовна
2260 0 14
Да, много са красивите жени!
И всяка поотделно - несравнима.
Но малко са дълбоките очи,
които цял живот ума ти взимат...

Тишина... когато буря чакаха в платната!
Слънце... когато дъжд предвкусваха сърцата!
Земя... когато бряг дори не виждат!
Добър съвет, когато ги обиждат!
Постеля бе дланта ми... и почивка.
Усмивка... Всъщност любовта ми бе усмивка.
Попътен вятър! Четирилистна детелина!

Какво обаче, Боже, не достигна?

Те всички си отидоха красиво!
Сбогуването - тежко, мълчаливо.
С какви очи тъгата да надвия -
очи дълбоки мъката не крият!
Който ги е карал да заплачат,
сълзи е събирал с шепи в здрача!
Който ги е карал да будуват -
той всяка нощ за мене е тъгувал!
Никой не разбра обаче, Боже,
сърцето да обича колко много може!

Молбите им горещи аз сега не чувам -
как бих могла на влюбена да се преструвам!

... Да! Много са красивите жени!
И всяка поотделно - несравнима.
Но мои са дълбоките очи,
които в мъжките блестят незабравимо!

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??