Да, много са красивите жени!
И всяка поотделно - несравнима.
Но малко са дълбоките очи,
които цял живот ума ти взимат...
Тишина... когато буря чакаха в платната!
Слънце... когато дъжд предвкусваха сърцата!
Земя... когато бряг дори не виждат!
Добър съвет, когато ги обиждат!
Постеля бе дланта ми... и почивка.
Усмивка... Всъщност любовта ми бе усмивка.
Попътен вятър! Четирилистна детелина!
Какво обаче, Боже, не достигна? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация