23 июн. 2006 г., 22:19

ТЬГА МОЯ

980 0 12
          ТЪГА МОЯ

Не се погубвай, не умирай,
тькмо те открих, Тъга моя,
сьс сьлзлива вечност ме опивай,
при теб ненужен е покоя.

Не ме щади, не ме оставяй,
от теб тръпна и съм жив.
Само тук сърце ми не забравя,
че в лудост жална най-тупти.

Не се погубвай, с теб живея.
Тъга моя, с теб оставам,
щом ти свьрза ме със НЕЯ
щастие ненужно е тогава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...