Открий ме, намери ме, потърси ме като лале сред розов храст. Няма ме, нали ? Там аз не вирея и никога не ще мога. Лале червено с цвят на кръв и не толкова нежно, красиво и елегантно като тях не би могло сред розите да бъде. Розите са нежни и розови, някой червени, а дори и бели. Те също са трънливи, а червеното лале няма нищо освен четири червени листенца. То не е красиво, нито трънливо като тях. Не можеш ти лалето да намериш сред храст от рози. Ако ме откриеш - запази ме и помни колко крехко е лалето. То има само четири листа по себе си. Трудно е да го харесаш, още по-трудно е да го обикнеш, ала лесно е да го откъснеш и прекършиш. Та кой би искал това лале след като може да притежава елегантна и трънлива роза?!