The Unknown

in4enceto_91 (Ина)
91 72

28 сент. 2010 г., 23:32

Поэзия

486 0 1

С вързани очи напред пристъпих,

не усетих пътят ми кога е свършил.

Кой по мене камъка ще хвърли...

крилата който вчера ми прекърши.

Понесох се във тъмното... на сляпо.

Падам още, а може да съм полетяла.

Сърцето много иска да повярва,

а душата е за обич закопняла...

Без страх ще продължа. Не падам.

Нека се опаря в лудостта си.

Много взеха ми, сега ще получавам,

имам много сила в слабостта си.