30 окт. 2008 г., 10:10

Ти

1.5K 0 4
Какво си ти за мен?
С какво име да те нарека?
Неугасващото Слънце в моя ден
или сияйната Луна в нощта?

Ще сторя ли грях, ако помоля съдбата
да не те дели дори за миг от мен?
Ще бъде ли много, ако поискам зората
да не посреща без тебе утрешния ден?

Искам с тебе да изпращам залеза уморен
и пак със тебе да приветствам изгрева нов,
искам докато бие сърцето ми, да бъдеш до мен,
защото ТИ ми показа какво е любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анет Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уникално,много ми харесва...искам позволение да използвам нещо мацко..обичам теее !!!!!!!!
  • Добре дошла!!!Стихът ти е хубав и влюбен!!!Сигурна съм,че ще напишеш още хубави стихове!!!Успех!!!
  • Много е хубаво поздрав !!!
  • Прекрасно!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...