30 окт. 2008 г., 10:10

Ти

1.5K 0 4
Какво си ти за мен?
С какво име да те нарека?
Неугасващото Слънце в моя ден
или сияйната Луна в нощта?

Ще сторя ли грях, ако помоля съдбата
да не те дели дори за миг от мен?
Ще бъде ли много, ако поискам зората
да не посреща без тебе утрешния ден?

Искам с тебе да изпращам залеза уморен
и пак със тебе да приветствам изгрева нов,
искам докато бие сърцето ми, да бъдеш до мен,
защото ТИ ми показа какво е любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анет Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уникално,много ми харесва...искам позволение да използвам нещо мацко..обичам теее !!!!!!!!
  • Добре дошла!!!Стихът ти е хубав и влюбен!!!Сигурна съм,че ще напишеш още хубави стихове!!!Успех!!!
  • Много е хубаво поздрав !!!
  • Прекрасно!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...