30 окт. 2008 г., 10:10

Ти

1.5K 0 4
Какво си ти за мен?
С какво име да те нарека?
Неугасващото Слънце в моя ден
или сияйната Луна в нощта?

Ще сторя ли грях, ако помоля съдбата
да не те дели дори за миг от мен?
Ще бъде ли много, ако поискам зората
да не посреща без тебе утрешния ден?

Искам с тебе да изпращам залеза уморен
и пак със тебе да приветствам изгрева нов,
искам докато бие сърцето ми, да бъдеш до мен,
защото ТИ ми показа какво е любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анет Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уникално,много ми харесва...искам позволение да използвам нещо мацко..обичам теее !!!!!!!!
  • Добре дошла!!!Стихът ти е хубав и влюбен!!!Сигурна съм,че ще напишеш още хубави стихове!!!Успех!!!
  • Много е хубаво поздрав !!!
  • Прекрасно!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...