23 июл. 2007 г., 16:48

Ти

962 0 2
Очите ти са дълъг път към рая.
Душата ти е другата страна.
Не се самозалъгвай, че не зная.
Били сме заедно, както и сега.
Накарай ме ти силно да обичам,
защото огънят е само страст.
И не - от пламъка не се отричам,
но след жаравата остава само празна паст.
И ето - щом загубя твоя поглед,
остава само празна самота.
С надежда търся, всички са на оглед.
А пък намирам в тях безкрайна простота.
И липсваш ми в среднощната прохлада.
Откривам те във бялото платно.
Но там дори пак нещо се разпада
и няма пламък в цветното петно.
Бъди уверен, няма втори начин,
обречени сме с теб да сме едно.
Отделно и разполовени плачем
и пишем си съдбовното писмо.
Съзра ли те - студът във мен изчезва.
Погледнеш ли ме - пламък ме гори.
Окаян, звярът морно се изплезва.
Отказа се и той от нас дори.
Повярвай ми, аз нямам перспектива,
щом не усещам твоя дъх до мен.
Сама ли съм, живота си отива.
И чакам да те видя ден след ден.
Аз звярът съм, озъбеният призрак.
Самотността е мойта свобода.
Но видя ли те, нежност ме разтапя
и ставам много слаба и сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любов, любов, не можем без теб, нито със теб. И в крайна сметка всичко свършва само с думите на листа, пожелавам ти при теб да не е така. Успех
  • Откровен стих на силно влюбена лирическа!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...