23 июл. 2007 г., 16:48

Ти

957 0 2
Очите ти са дълъг път към рая.
Душата ти е другата страна.
Не се самозалъгвай, че не зная.
Били сме заедно, както и сега.
Накарай ме ти силно да обичам,
защото огънят е само страст.
И не - от пламъка не се отричам,
но след жаравата остава само празна паст.
И ето - щом загубя твоя поглед,
остава само празна самота.
С надежда търся, всички са на оглед.
А пък намирам в тях безкрайна простота.
И липсваш ми в среднощната прохлада.
Откривам те във бялото платно.
Но там дори пак нещо се разпада
и няма пламък в цветното петно.
Бъди уверен, няма втори начин,
обречени сме с теб да сме едно.
Отделно и разполовени плачем
и пишем си съдбовното писмо.
Съзра ли те - студът във мен изчезва.
Погледнеш ли ме - пламък ме гори.
Окаян, звярът морно се изплезва.
Отказа се и той от нас дори.
Повярвай ми, аз нямам перспектива,
щом не усещам твоя дъх до мен.
Сама ли съм, живота си отива.
И чакам да те видя ден след ден.
Аз звярът съм, озъбеният призрак.
Самотността е мойта свобода.
Но видя ли те, нежност ме разтапя
и ставам много слаба и сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любов, любов, не можем без теб, нито със теб. И в крайна сметка всичко свършва само с думите на листа, пожелавам ти при теб да не е така. Успех
  • Откровен стих на силно влюбена лирическа!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...