23.07.2007 г., 16:48

Ти

953 0 2
Очите ти са дълъг път към рая.
Душата ти е другата страна.
Не се самозалъгвай, че не зная.
Били сме заедно, както и сега.
Накарай ме ти силно да обичам,
защото огънят е само страст.
И не - от пламъка не се отричам,
но след жаравата остава само празна паст.
И ето - щом загубя твоя поглед,
остава само празна самота.
С надежда търся, всички са на оглед.
А пък намирам в тях безкрайна простота.
И липсваш ми в среднощната прохлада.
Откривам те във бялото платно.
Но там дори пак нещо се разпада
и няма пламък в цветното петно.
Бъди уверен, няма втори начин,
обречени сме с теб да сме едно.
Отделно и разполовени плачем
и пишем си съдбовното писмо.
Съзра ли те - студът във мен изчезва.
Погледнеш ли ме - пламък ме гори.
Окаян, звярът морно се изплезва.
Отказа се и той от нас дори.
Повярвай ми, аз нямам перспектива,
щом не усещам твоя дъх до мен.
Сама ли съм, живота си отива.
И чакам да те видя ден след ден.
Аз звярът съм, озъбеният призрак.
Самотността е мойта свобода.
Но видя ли те, нежност ме разтапя
и ставам много слаба и сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любов, любов, не можем без теб, нито със теб. И в крайна сметка всичко свършва само с думите на листа, пожелавам ти при теб да не е така. Успех
  • Откровен стих на силно влюбена лирическа!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...