Зимна вечер.Вълк се смее.
Гарван грачи в тъмнината.
Гроб един-снегът го вее.
И пронизва тишината.
Едно момиче.Без усмивка.
Две сълзи в снега попиват.
Нещастие работи без почивка.
Мечтите изведнъж се сриват.
Само мъка.Само спомен.
Мигове красиви,неразбрани.
Една съдба-листът отронен.
От нещастливите романи.
Поглед празен.Път безкраен.
Ръка протегната.Един копнеж.
Мечта бленувана.Момент незнаен.
Сърце погубено.В косите скреж.
Няма блясък.Само свещ догаря.
Едно момиче вика Бог:”Спаси ме!”
Този гроб представите събаря.
От там зове я твойто име.
© Гергана Гроздева Все права защищены